За любовта и сърцето
Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина
да се втурне към теб го подмами.
То – сърцето, все прави така,
после аз му лекувам раните...
Ще му мине, любов, не тъжи.
Аз го зная, каквото е лудо,
пак за всичко самò ще прости
и ще тръгне да търси другата.
Но какво да го правя, кажи,
още вярва и търси самичко.
Даже дълго след теб да боли,
има сили дори да обича.
И макар че е трудно и ти
без причина така го наказваш,
ех, любов, ти спокойна бъди,
че те има все пак ще му кажа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
