Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина
да се втурне към теб го подмами.
То – сърцето, все прави така,
после аз му лекувам раните...
Ще му мине, любов, не тъжи.
Аз го зная, каквото е лудо,
пак за всичко самò ще прости
и ще тръгне да търси другата. ...