За любовта и сърцето
Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина
да се втурне към теб го подмами.
То – сърцето, все прави така,
после аз му лекувам раните...
Ще му мине, любов, не тъжи.
Аз го зная, каквото е лудо,
пак за всичко самò ще прости
и ще тръгне да търси другата.
Но какво да го правя, кажи,
още вярва и търси самичко.
Даже дълго след теб да боли,
има сили дори да обича.
И макар че е трудно и ти
без причина така го наказваш,
ех, любов, ти спокойна бъди,
че те има все пак ще му кажа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
