За любовта и сърцето

Poetry » Love

1.1K 0 6

Припознах се, любов, припознах...

То – сърцето, изобщо не слуша.

После дълго от теб го е страх.

Нищо само, че беше наужким

и с измамна на вид светлина

да се втурне към теб го подмами.

То – сърцето, все прави така,

после аз му лекувам раните...

Ще му мине, любов, не тъжи.

Аз го зная, каквото е лудо,

пак за всичко самò ще прости

и ще тръгне да търси другата.

Но какво да го правя, кажи,

още вярва и търси самичко.

Даже дълго след теб да боли,

има сили дори да обича.

И макар че е трудно и ти

без причина така го наказваш,

ех, любов, ти спокойна бъди,

че те има все пак ще му кажа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

VenY (Венцислава Симеонова)

Перфектно е! Нищо не трябва да се променя!

2012-01-30T17:23:27+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Станоев, дано ти е забавно да ходиш по петите ми и да си ми в опозиция! Аз поне искренно се забавлявам с теб

2011-11-29T19:35:58+02:00
oktalz (Златко Станоев)

Аз, пък не се присъединявам към предните коментари. Въобще не трябва да се променя, така си е доста добре. Още повече, със това добавяне на "пак" се удължава с една сричка стиха и се сблъскват две ударени срички. Аман от ментори. Много ти е хубаво стихотворението!

2011-11-29T19:30:58+02:00
fervor (fervor)

Присъединявам се към останалите коментари!Поздрав!

2011-11-25T15:33:35+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Точно там ми се спъваше и на мен, където казва Валерия.
Имаш много хубави попадения, Теди, харесва ми как пишеш
Поздрав!

2011-11-25T15:03:36+02:00