20 abr 2010, 22:11

За малко

1K 0 1

За малко

 

Не ме оковавай

в бетонни прегради,

не слагай рамки

на душевната ми свобода,

остави ми прозорче на обектив

между всичките сгради -

да оценя твоята красота,

да се връщам при нужда сама.

Не искам чорбаджии на душата си вече,

а само малко мъжка топлина,

за час, за два бъди до мен и толкоз -

връщам твойта свобода.

Не идвай в късен час,

не хлопай,

не ме търси във другите жени,

когато тръгвам си, назад не се обръщай -

била съм твоя и преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Триб Трибс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...