20 апр. 2010 г., 22:11

За малко

1K 0 1

За малко

 

Не ме оковавай

в бетонни прегради,

не слагай рамки

на душевната ми свобода,

остави ми прозорче на обектив

между всичките сгради -

да оценя твоята красота,

да се връщам при нужда сама.

Не искам чорбаджии на душата си вече,

а само малко мъжка топлина,

за час, за два бъди до мен и толкоз -

връщам твойта свобода.

Не идвай в късен час,

не хлопай,

не ме търси във другите жени,

когато тръгвам си, назад не се обръщай -

била съм твоя и преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...