Apr 20, 2010, 10:11 PM

За малко

  Poetry » Love
1K 0 1

За малко

 

Не ме оковавай

в бетонни прегради,

не слагай рамки

на душевната ми свобода,

остави ми прозорче на обектив

между всичките сгради -

да оценя твоята красота,

да се връщам при нужда сама.

Не искам чорбаджии на душата си вече,

а само малко мъжка топлина,

за час, за два бъди до мен и толкоз -

връщам твойта свобода.

Не идвай в късен час,

не хлопай,

не ме търси във другите жени,

когато тръгвам си, назад не се обръщай -

била съм твоя и преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...