20.04.2010 г., 22:11

За малко

1K 0 1

За малко

 

Не ме оковавай

в бетонни прегради,

не слагай рамки

на душевната ми свобода,

остави ми прозорче на обектив

между всичките сгради -

да оценя твоята красота,

да се връщам при нужда сама.

Не искам чорбаджии на душата си вече,

а само малко мъжка топлина,

за час, за два бъди до мен и толкоз -

връщам твойта свобода.

Не идвай в късен час,

не хлопай,

не ме търси във другите жени,

когато тръгвам си, назад не се обръщай -

била съм твоя и преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...