За малко нежност идвам тази вечер,
сломена от житейските борби.
Театърът на делника е тежък,
а ролята на силна ме гнети.
Ще седна тихо тук до теб на прага,
с посипани от прах нозе.
Умората през бръчките пробягва,
склонила леко в скута ти лице.
Да помълчим, не са ни нужни думи.
Те, думите, раняват близостта -
аз лодка съм, а ти си моят пристан.
При теб отново аз съм "у дома" ...