1 mar 2009, 9:31

За малко нежност...

902 0 1

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

Театърът на делника е тежък,

а ролята на силна ме гнети.

Ще седна тихо тук до теб на прага,

с посипани от прах нозе.

Умората през бръчките пробягва,

склонила леко в скута ти лице.

Да помълчим, не са ни нужни думи.

Те, думите, раняват близостта -

аз лодка съм, а ти си моят пристан.

При теб отново аз съм "у дома"

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

За късче обич аз ръка протягам

и чакам само твойто "Остани".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малита Малита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е и много истинско!Дано винаги намираш пристана на който ще пожелаеш да останеш.Успех и Честита Баба Марта!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...