1 мар. 2009 г., 09:31

За малко нежност...

901 0 1

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

Театърът на делника е тежък,

а ролята на силна ме гнети.

Ще седна тихо тук до теб на прага,

с посипани от прах нозе.

Умората през бръчките пробягва,

склонила леко в скута ти лице.

Да помълчим, не са ни нужни думи.

Те, думите, раняват близостта -

аз лодка съм, а ти си моят пристан.

При теб отново аз съм "у дома"

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

За късче обич аз ръка протягам

и чакам само твойто "Остани".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малита Малита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е и много истинско!Дано винаги намираш пристана на който ще пожелаеш да останеш.Успех и Честита Баба Марта!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...