1.03.2009 г., 9:31

За малко нежност...

899 0 1

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

Театърът на делника е тежък,

а ролята на силна ме гнети.

Ще седна тихо тук до теб на прага,

с посипани от прах нозе.

Умората през бръчките пробягва,

склонила леко в скута ти лице.

Да помълчим, не са ни нужни думи.

Те, думите, раняват близостта -

аз лодка съм, а ти си моят пристан.

При теб отново аз съм "у дома"

За малко нежност идвам тази вечер,

сломена от житейските борби.

За късче обич аз ръка протягам

и чакам само твойто "Остани".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малита Малита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е и много истинско!Дано винаги намираш пристана на който ще пожелаеш да останеш.Успех и Честита Баба Марта!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...