29 ago 2009, 19:24

За мама

  Poesía » Otra
937 0 1

На този свят ме ти роди

и с много обич ме дари!

Научи ти ме да се боря

и превърна ме в героя!

 

Когато имам аз проблем,

аз знам, че ти ще си до мен!

Аз чакам да се върнеш у дома

и да те целуна за добре дошла!

 

Понякога се карам с теб

и страдам затова до век!

Аз искам ти да си щастлива,

а аз – твоя гордост неотменима!

 

Ти си най–добрата майка на земята,

Затова целувам ти ръката!

Ти си ми една на този свят

и затова написах аз за теб този кратичък куплет!

                                                              08.03.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, радвам се, че ти е харесало, а за другото не много, би било добре да се разбирате. Майка сега е извън България и се усеща кой какво значи за теб като го "загубш".

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...