nedialkov (Стефан)
12 10
14 jul 2009, 21:01

За мама 

  Poesía
708 1 4

Колко странно е - годините отлитат,

времето минава, без да спре

и бръчките четат се по лицето ти,

а за теб съм още малкото момче.

 

Гледам те и виждам във очите ти

една искра от пламъка голям.

Искра, запазила се във годините,

за да поддържа във живота моя плам.

 

Как белеят, майчице, косите ти.

Иска ми се да ги галя до безкрай.

Иска ми се да се гушна в скута ти,

при тебе чувствам се като във рай.

 

Колко страдала си зарад мене,

колко плакала е твоята душа.

Ще ми се сълзите да изтрия,

да те направя най-щастливата жена!!

 

Колкото и да вървят годините,

покрито с бръчки да е твоето лице.

аз пак ще те обичам, моя майчице!

Аз пак ще бъда до доброто ти сърце.

© Стефан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БРАВО БРАВО БРАВО
  • Колко любов, колко благодарство извират от думите ти ,Стефан! Предполагам че повечето от нас обичаме също толкова силно майките си. Чест ти прави, че си отделил частица от себе си и си я подарил на това незаменимо същество, дарило те с живот и радост... Продължавай да цениш толкова силно своята майка, защото тя е най-важната жена в живота ти и винаги ще си остане!
  • Благодаря
  • топъл стих
Propuestas
: ??:??