За мама
Колко странно е - годините отлитат,
времето минава, без да спре
и бръчките четат се по лицето ти,
а за теб съм още малкото момче.
Гледам те и виждам във очите ти
една искра от пламъка голям.
Искра, запазила се във годините,
за да поддържа във живота моя плам.
Как белеят, майчице, косите ти.
Иска ми се да ги галя до безкрай.
Иска ми се да се гушна в скута ти,
при тебе чувствам се като във рай.
Колко страдала си зарад мене,
колко плакала е твоята душа.
Ще ми се сълзите да изтрия,
да те направя най-щастливата жена!!
Колкото и да вървят годините,
покрито с бръчки да е твоето лице.
аз пак ще те обичам, моя майчице!
Аз пак ще бъда до доброто ти сърце.
© Стефан All rights reserved.
