15 ene 2009, 8:49

За мен 

  Poesía » Filosófica
887 0 1

Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.

Хей, ти, усмихни се и не тъжи,
скоро ще ти мине,
зъби стисни, силен бъди
и напред продължи.

Ако спреш тук, значи се предаваш,
ооо, не, стани, ти трябва
още да бягаш, за да хванеш
влака за свойте мечти.

© Ралица Велева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??