Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи,
скоро ще ти мине,
зъби стисни, силен бъди
и напред продължи.
Ако спреш тук, значи се предаваш,
ооо, не, стани, ти трябва
още да бягаш, за да хванеш
влака за свойте мечти.
© Ралица Велева All rights reserved.