8 jun 2010, 22:00

За мен

  Poesía
733 0 0

Очите  мътни  слабост и   тъга

радост окована заключена  в самота

Пак  обича ме жена любя  я  раздавам

нежност страст безкрай   за нея  аз съм най

 

В сърцето мое   само   самота

превзела   живота ми от миналото  досега

и таз сълза издаваща  страха

да те  обичам  не не искам

от опит знам как боли   любовта

 

Пустота  затвор за моята душа

на любовта   не  чувам ефирните  слова

не усещам радост нежна топлина

само  омраза родена  от  най обичана жена

 

В сърцето  как  отново   огън  да  изгрей

песен за любов пак  да  запей

Очите  мътни от алкохол и самота

жив ли съм   или прегърнал съм  смъртта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...