Jun 8, 2010, 10:00 PM

За мен

  Poetry
743 0 0

Очите  мътни  слабост и   тъга

радост окована заключена  в самота

Пак  обича ме жена любя  я  раздавам

нежност страст безкрай   за нея  аз съм най

 

В сърцето мое   само   самота

превзела   живота ми от миналото  досега

и таз сълза издаваща  страха

да те  обичам  не не искам

от опит знам как боли   любовта

 

Пустота  затвор за моята душа

на любовта   не  чувам ефирните  слова

не усещам радост нежна топлина

само  омраза родена  от  най обичана жена

 

В сърцето  как  отново   огън  да  изгрей

песен за любов пак  да  запей

Очите  мътни от алкохол и самота

жив ли съм   или прегърнал съм  смъртта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...