Очите мътни слабост и тъга
радост окована заключена в самота
Пак обича ме жена любя я раздавам
нежност страст безкрай за нея аз съм най
В сърцето мое само самота
превзела живота ми от миналото досега
и таз сълза издаваща страха
да те обичам не не искам
от опит знам как боли любовта
Пустота затвор за моята душа
на любовта не чувам ефирните слова
не усещам радост нежна топлина
само омраза родена от най обичана жена
В сърцето как отново огън да изгрей
песен за любов пак да запей
Очите мътни от алкохол и самота
жив ли съм или прегърнал съм смъртта
© Георги Димитров Всички права запазени