8.06.2010 г., 22:00

За мен

738 0 0

Очите  мътни  слабост и   тъга

радост окована заключена  в самота

Пак  обича ме жена любя  я  раздавам

нежност страст безкрай   за нея  аз съм най

 

В сърцето мое   само   самота

превзела   живота ми от миналото  досега

и таз сълза издаваща  страха

да те  обичам  не не искам

от опит знам как боли   любовта

 

Пустота  затвор за моята душа

на любовта   не  чувам ефирните  слова

не усещам радост нежна топлина

само  омраза родена  от  най обичана жена

 

В сърцето  как  отново   огън  да  изгрей

песен за любов пак  да  запей

Очите  мътни от алкохол и самота

жив ли съм   или прегърнал съм  смъртта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...