25 ago 2013, 22:54

За мен

1.1K 0 2

По пътят си не равен и безславен

разпадам се аз всеки ден

и ставам , тръгвам пак на татък

събирам късчета живот от мен!

 

Събуждайки се тъй от сън реален,

отваряйки очи в животът полусън,

разбирайки чрез сетивата идеални

нищожността на този свят!

 

Измами, подлост и интриги,

долавям пошлост и игри!

Защо ли Господ тъй мене сътвори ме,

че трудно, чистотата да творя в Съдбата?

 

Прекланям се пред таз Съдба велика,

откъсвайки от мен това,

което вече няма да ми трябва,

оставяйки ми нужното сега!

 

                                                                                             14.062013г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...