25.08.2013 г., 22:54

За мен

1.1K 0 2

По пътят си не равен и безславен

разпадам се аз всеки ден

и ставам , тръгвам пак на татък

събирам късчета живот от мен!

 

Събуждайки се тъй от сън реален,

отваряйки очи в животът полусън,

разбирайки чрез сетивата идеални

нищожността на този свят!

 

Измами, подлост и интриги,

долавям пошлост и игри!

Защо ли Господ тъй мене сътвори ме,

че трудно, чистотата да творя в Съдбата?

 

Прекланям се пред таз Съдба велика,

откъсвайки от мен това,

което вече няма да ми трябва,

оставяйки ми нужното сега!

 

                                                                                             14.062013г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...