15 oct 2012, 11:11

За мен е вече краят на октомври 

  Poesía » Otra
761 0 9

 

“Пращи от сила младото ми тяло!

Другари, кой желае да се борим?

...”

 

Това е стих от времето, когато

едва навлязъл бях във месец май,

и мислех не, дори и не помислях,

че може младостта да има край,

че може здравето да има край,

че ще повехне гордата ми шия,

че може старостта да ме пребори.

 

За мен сега е краят на октомври.

 

След месец-два ще си отида от света.

Снегът със бял саван ще ме покрие,

ще ме поеме в скута си смъртта.

 

И  като ме поеме – голям праз!

 

Спокойно гледам в бъдещето аз.

 

Там няма ад, нито чистилище, ни рай.

Нито кавги, ни крамоли, ни бой.

Какво по-хубаво от вечния покой!

 

Каквото беше, всичко тука беше.

Тук всеки ще измине своя път.

 

На радост бедно, на тъги богато,

завършва времето ми своя кръг.

 

Навозил се, ще сляза от колата.

А календарът се върти безкрай.

и синовете ми сега са посред лято,

а пък пред внуците е месец май!

 

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И моето мнение е подобно, наборе,
    всичко преминава, животът също, всеки трябва да изживее отредените му радости и тъги, но до край да не се предава, желая ти добро бъдеще!
  • Да бъде дълъг и красив и твоят септември, Алис, а и началото и средата на октомври са много хубави; поздрав за тебе, Юлия,благодаря ти за коментара - колкото толкова; права си, Нежност, че в стихотворението "празът" е не много удачен, но мисля че нали е като на прощаване, може и да бъда извинен; да, Таня, животът продължава, и за да продължава трябва да си тръгваме без егоизъм, за да освободим място и пространство и за други да изпитат радостите и тъгата му; прав си, Колич, че всяка възраст си има своите радости; радости си има, но за жалост тялото и здравето, малко по малко, не са същите; и особено благодаря на тебе,Еви, че първа си ми оставила този хубав коментар!
  • Чудесно,всеки има своя октомври.На всички по-вече радост.
  • A аз съм в края на септември.
  • "Каквото беше, всичко тука беше.
    Тук всеки ще измине своя път."
    Всеки има своя октомври, радост и тъга.Прегърнали своите страхове се отправяме нататък... към вечния покой.И все пак заслужава си да го видиш този живот.Поздрав!
  • Само "праз"-ът стои по-големичък, иначе си напълно прав, брате-поете! "Какво тук значи някаква си личност!" ... Животът продължава!
  • Хубаво е, но животът продължава и има смисъл!
    Поздрав!
  • Въпреки това няма да се предаваме,нали наборе!Така се обърна към мен един старец в трамвая,Ангар!Добре го казваш:..."голям праз".И на старини има радост:внуците,правнуците...Поздрави и Привет от мен!
  • ...!!!
Propuestas
: ??:??