За мен е вече краят на октомври
“Пращи от сила младото ми тяло!
Другари, кой желае да се борим?
...”
Това е стих от времето, когато
едва навлязъл бях във месец май,
и мислех не, дори и не помислях,
че може младостта да има край,
че може здравето да има край,
че ще повехне гордата ми шия,
че може старостта да ме пребори.
За мен сега е краят на октомври.
След месец-два ще си отида от света.
Снегът със бял саван ще ме покрие,
ще ме поеме в скута си смъртта.
И като ме поеме – голям праз!
Спокойно гледам в бъдещето аз.
Там няма ад, нито чистилище, ни рай.
Нито кавги, ни крамоли, ни бой.
Какво по-хубаво от вечния покой!
Каквото беше, всичко тука беше.
Тук всеки ще измине своя път.
На радост бедно, на тъги богато,
завършва времето ми своя кръг.
Навозил се, ще сляза от колата.
А календарът се върти безкрай.
и синовете ми сега са посред лято,
а пък пред внуците е месец май!
© Ангел Чортов All rights reserved.
