9 feb 2007, 20:18

За мен си...

  Poesía
1.3K 0 32

За мене беше ти искрата.

Звездата също беше ти.

Усмивка беше. И сълзата,

що в моите очи блести.


За мене беше капка свежест.

Красиви пролетни цветя.

За мене беше полъх нежен,

що гали ме във утринта.

 

За мене беше лъч във мрака.

И сянка в жаркия ми ден.

Вълшебство, страст и много обич.

Във миг чудесен, споделен.

 

За мене беше... и сега си.

Зова те с нежни имена.

Прекрасна си! И те ОБИЧАМ!

Родена си за Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...