Feb 9, 2007, 8:18 PM

За мен си...

  Poetry
1.3K 0 32

За мене беше ти искрата.

Звездата също беше ти.

Усмивка беше. И сълзата,

що в моите очи блести.


За мене беше капка свежест.

Красиви пролетни цветя.

За мене беше полъх нежен,

що гали ме във утринта.

 

За мене беше лъч във мрака.

И сянка в жаркия ми ден.

Вълшебство, страст и много обич.

Във миг чудесен, споделен.

 

За мене беше... и сега си.

Зова те с нежни имена.

Прекрасна си! И те ОБИЧАМ!

Родена си за Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...