За мене беше ти искрата.
Звездата също беше ти.
Усмивка беше. И сълзата,
що в моите очи блести.
За мене беше капка свежест.
Красиви пролетни цветя.
За мене беше полъх нежен,
що гали ме във утринта.
За мене беше лъч във мрака.
И сянка в жаркия ми ден.
Вълшебство, страст и много обич.
Във миг чудесен, споделен.
За мене беше... и сега си.
Зова те с нежни имена.
Прекрасна си! И те ОБИЧАМ!
Родена си за Любовта!
© Христо Костов All rights reserved.
Все повече започва да ми харесва стила си 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
