За мен си...
За мене беше ти искрата.
Звездата също беше ти.
Усмивка беше. И сълзата,
що в моите очи блести.
За мене беше капка свежест.
Красиви пролетни цветя.
За мене беше полъх нежен,
що гали ме във утринта.
За мене беше лъч във мрака.
И сянка в жаркия ми ден.
Вълшебство, страст и много обич.
Във миг чудесен, споделен.
За мене беше... и сега си.
Зова те с нежни имена.
Прекрасна си! И те ОБИЧАМ!
Родена си за Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
