За мене някой тихичко се моли
Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция
изискваше да спра, за да погледна
навътре в настоящата позиция,
да осъзная мнимата победа.
Че ето на – под знака на обидата
съм смесила надеждата с отрова,
но не успявах честно да се видя
и тъпчех по познатата основа.
Говорех и раздавах правосъдие
по силата на тясната си воля,
но нямах жал и нямах милосърдие.
За мене някой тихичко се моли…
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
❤️
-
Животът е река. Водата, която изтича днес никога не прилича на прежната. Не е еднаква с бъдещата...
Ние сме само прашинка от водовъртежа, който носи живота.
Понякога е трудно да се спрем пред вихъра, слаби сме, огорчени, погазени...
Но това е само малка трапчинка пред стъпката, теглеща ни към осъзнаването...
Човек никога не е силен, когато се ръководи от отмъщението. Никоя справедливост не оправдава наранени чувства, щом носи болка другиму. Щом е брутална.
Само преодоляването на собствената болка е белег за сила на характера.
Поздрав, Руми! -
Когато човек се поддаде на обидата, наранява повече себе си...Но понякога е трудно да се видиш отстрани и да прецениш реално нещата. Много истини казва този стих.
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И все пак чувството за баланс между нас и околните праща сигналите на съвестта.
Поздравления за написаното от теб, Руми!