4 дек. 2024 г., 20:12

За мене някой тихичко се моли

Поэзия

501 5 4

Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.

Ала дълбоко в мене интуиция
изискваше да спра, за да погледна
навътре в настоящата позиция,
да осъзная мнимата победа.

Че ето на – под знака на обидата
съм смесила надеждата с отрова,
но не успявах честно да се видя
и тъпчех по познатата основа.

Говорех и раздавах правосъдие
по силата на тясната си воля,
но нямах жал и нямах милосърдие.

За мене някой тихичко се моли…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Тръгнеш ли да търсиш сметка на другите:значи вече си част от сметките им.
И все пак чувството за баланс между нас и околните праща сигналите на съвестта.
Поздравления за написаното от теб, Руми!

2024-12-05T00:30:18+02:00
Izku6enie (Зорница Петровска)

❤️

2024-12-04T22:18:31+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Животът е река. Водата, която изтича днес никога не прилича на прежната. Не е еднаква с бъдещата...
Ние сме само прашинка от водовъртежа, който носи живота.
Понякога е трудно да се спрем пред вихъра, слаби сме, огорчени, погазени...
Но това е само малка трапчинка пред стъпката, теглеща ни към осъзнаването...
Човек никога не е силен, когато се ръководи от отмъщението. Никоя справедливост не оправдава наранени чувства, щом носи болка другиму. Щом е брутална.
Само преодоляването на собствената болка е белег за сила на характера.
Поздрав, Руми!

2024-12-04T21:38:29+02:00
Дейна.1 (Д.П.)

Когато човек се поддаде на обидата, наранява повече себе си...Но понякога е трудно да се видиш отстрани и да прецениш реално нещата. Много истини казва този стих.
Поздрави!

2024-12-04T21:00:09+02:00