ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
4.12.2024 г., 20:12 ч.

За мене някой тихичко се моли 

  Поезия
111 4 4

 

 

Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.


Ала дълбоко в мене интуиция
изискваше да спра, за да погледна
навътре в настоящата позиция,
да осъзная мнимата победа.


Че ето на – под знака на обидата
съм смесила надеждата с отрова,
но не успявах честно да се видя
и тъпчех по познатата основа.


Говорех и раздавах правосъдие
по силата на тясната си воля,
но нямах жал и нямах милосърдие.


За мене някой тихичко се моли…

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тръгнеш ли да търсиш сметка на другите:значи вече си част от сметките им.
    И все пак чувството за баланс между нас и околните праща сигналите на съвестта.
    Поздравления за написаното от теб, Руми!
  • ❤️
  • Животът е река. Водата, която изтича днес никога не прилича на прежната. Не е еднаква с бъдещата...
    Ние сме само прашинка от водовъртежа, който носи живота.
    Понякога е трудно да се спрем пред вихъра, слаби сме, огорчени, погазени...
    Но това е само малка трапчинка пред стъпката, теглеща ни към осъзнаването...
    Човек никога не е силен, когато се ръководи от отмъщението. Никоя справедливост не оправдава наранени чувства, щом носи болка другиму. Щом е брутална.
    Само преодоляването на собствената болка е белег за сила на характера.
    Поздрав, Руми!
  • Когато човек се поддаде на обидата, наранява повече себе си...Но понякога е трудно да се видиш отстрани и да прецениш реално нещата. Много истини казва този стих.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??