За мене някой тихичко се моли
Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция
изискваше да спра, за да погледна
навътре в настоящата позиция,
да осъзная мнимата победа.
Че ето на – под знака на обидата
съм смесила надеждата с отрова,
но не успявах честно да се видя
и тъпчех по познатата основа.
Говорех и раздавах правосъдие
по силата на тясната си воля,
но нямах жал и нямах милосърдие.
За мене някой тихичко се моли…
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
