За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво, без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя,
дните ми без теб ще опустеят.
Моята надежда ще увехне,
ще увехне... вихри ще повеят.
Спомените в луда надпревара
кат рояк откъснати листа,
от ръка на есенна поквара,
ще летят бездомни в нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse