Nov 13, 2008, 5:25 PM

За миг поспри 

  Poetry » Love
679 0 2
За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво, без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя,
дните ми без теб ще опустеят.
Моята надежда ще увехне,
ще увехне... вихри ще повеят.
Спомените в луда надпревара
кат рояк откъснати листа,
от ръка на есенна поквара,
ще летят бездомни в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??