13.11.2008 г., 17:25 ч.

За миг поспри 

  Поезия » Любовна
654 0 2
За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво, без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя,
дните ми без теб ще опустеят.
Моята надежда ще увехне,
ще увехне... вихри ще повеят.
Спомените в луда надпревара
кат рояк откъснати листа,
от ръка на есенна поквара,
ще летят бездомни в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??