За милата ми майка
В дъждовен майски ден
прибрах се вкъщи - у дома.
Небето плачеше с мен,
прегърнах най-достойната жена.
Мила майко,съжалявам!
От своя път се отклоних.
Дълбоко вечно ще се обвинявам,
че с това те нараних.
Прости на бедният си грешен син,
скърбящ от своите дела,
жадуващ да получи само
твойта нежна топлина.
Ти си майка свята,
ти , която ме роди.
Божий ангел служещ вярно,
аз обичам те, помни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тодор Йорданов Todos los derechos reservados
