22.02.2019 г., 13:34

За милата ми майка

1.5K 4 3

В дъждовен майски ден

прибрах се вкъщи - у дома.

Небето плачеше с мен,

прегърнах най-достойната жена.

 

Мила майко,съжалявам!

От своя път се отклоних.

Дълбоко вечно ще се обвинявам,

че с това те нараних.

 

Прости на бедният си грешен син,

скърбящ от своите дела,

жадуващ да получи само

твойта нежна топлина.

 

Ти си майка свята,

ти , която ме роди.

Божий ангел служещ вярно,

аз обичам те, помни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с Лидия, чувството от прочита е силен и би могъл да разплаче от радост. Благодаря.
  • Понякога не е необходимо да присъстват много метафори, за да се придаде по- голяма образност на авторското послание. Всеки куплет, всяка строфа е пропита със сърдечното синовно чувство. Спазената ритмичност на стиховете подчертава още повече любовта на автора към майка си. Стихотворението звучи много лежерно и топло. То е израз на душевността на автора. Твори все така!!!
  • Благодаря !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...