За моето Цвете

17 mar 2017, 17:34

Poesía » De amor

1175 2 3

Как може, да е толкова красива?

В погледа й - цялото небе!

Светът в усмивката й се побира...

Напомня ми на бягащи коне...

Не е златна, нито скъпоценна.

Тя е въздух! Огън! И живот!

Тя е всичко истинско (за мене).

Сякаш, да откриеш Еднорог!...

Някак...Свети образът й в тъмнината

И светът на любовта й се крепи!

Вярвам само в нея. И в чудесата!...

В две красиви, ангелски очи!

Как може да е толкова красива?...

И истинска! И моя...Сякаш вечно...

И през девет планини ще я достигна,

Ако огнен дракон, иска да я вземе!

Не умира любовта, ако е свята!

(Дори и в Ада ,ще я отнеса с мене!)

И пак,ще имам Ангел, в небесата,

Нагоре, всеки път, като погледна!...

Посветено на Станислава Спасова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-03-17T22:20:57+02:00

Прекрасно!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-17T18:23:32+02:00

Браво ! Хубаво посвещение!🐎
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-17T18:22:38+02:00

Чудесно е, хареса ми!