За моето Цвете

17 мар. 2017 г., 17:34

Поэзия » Любовная

1157 2 3

Как може, да е толкова красива?

В погледа й - цялото небе!

Светът в усмивката й се побира...

Напомня ми на бягащи коне...

Не е златна, нито скъпоценна.

Тя е въздух! Огън! И живот!

Тя е всичко истинско (за мене).

Сякаш, да откриеш Еднорог!...

Някак...Свети образът й в тъмнината

И светът на любовта й се крепи!

Вярвам само в нея. И в чудесата!...

В две красиви, ангелски очи!

Как може да е толкова красива?...

И истинска! И моя...Сякаш вечно...

И през девет планини ще я достигна,

Ако огнен дракон, иска да я вземе!

Не умира любовта, ако е свята!

(Дори и в Ада ,ще я отнеса с мене!)

И пак,ще имам Ангел, в небесата,

Нагоре, всеки път, като погледна!...

Посветено на Станислава Спасова