За моето Цвете
Как може, да е толкова красива?
В погледа й - цялото небе!
Светът в усмивката й се побира...
Напомня ми на бягащи коне...
Не е златна, нито скъпоценна.
Тя е въздух! Огън! И живот!
Тя е всичко истинско (за мене).
Сякаш, да откриеш Еднорог!...
Някак...Свети образът й в тъмнината
И светът на любовта й се крепи!
Вярвам само в нея. И в чудесата!...
В две красиви, ангелски очи!
Как може да е толкова красива?...
И истинска! И моя...Сякаш вечно...
И през девет планини ще я достигна,
Ако огнен дракон, иска да я вземе!
Не умира любовта, ако е свята!
(Дори и в Ада ,ще я отнеса с мене!)
И пак,ще имам Ангел, в небесата,
Нагоре, всеки път, като погледна!...
Посветено на Станислава Спасова
© Andriana Valkanova All rights reserved.
