22 mar 2014, 21:34

За моето семейство 

  Poesía » Odas y poemas
535 0 0

Сълзи по скулите се стичат

и мокрят моето лице.

От теб научих се аз да обичам

и стоплих моето сърце.

 

С тебе аз семейство свих,

а после и деца родих.

С труд и упоритост в сърцата,

отгледахме си ние децата.

 

Сега пораснали са те

и топлят моето сърце.

Вървете вие напред, деца,

градете своята съдба.

 

Борете се за хляба и водата,

с работа и упоритост в

душата.

А кога постигнали сте вие целта,

 ще гледат гордо майка и баща.

 С преплетени ръце и радост в сърцата,

 ще си

тръгнем ние от този свят

и ще ни е леко на душата.

 

Помагайте си, мили мои, тогаз

помагайте си, защото вие сте братя!

 

© Виолета Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??