Mar 22, 2014, 9:34 PM

За моето семейство

808 0 0

Сълзи по скулите се стичат

и мокрят моето лице.

От теб научих се аз да обичам

и стоплих моето сърце.

 

С тебе аз семейство свих,

а после и деца родих.

С труд и упоритост в сърцата,

отгледахме си ние децата.

 

Сега пораснали са те

и топлят моето сърце.

Вървете вие напред, деца,

градете своята съдба.

 

Борете се за хляба и водата,

с работа и упоритост в

душата.

А кога постигнали сте вие целта,

 ще гледат гордо майка и баща.

 С преплетени ръце и радост в сърцата,

 ще си

тръгнем ние от този свят

и ще ни е леко на душата.

 

Помагайте си, мили мои, тогаз

помагайте си, защото вие сте братя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...