22.03.2014 г., 21:34

За моето семейство

806 0 0

Сълзи по скулите се стичат

и мокрят моето лице.

От теб научих се аз да обичам

и стоплих моето сърце.

 

С тебе аз семейство свих,

а после и деца родих.

С труд и упоритост в сърцата,

отгледахме си ние децата.

 

Сега пораснали са те

и топлят моето сърце.

Вървете вие напред, деца,

градете своята съдба.

 

Борете се за хляба и водата,

с работа и упоритост в

душата.

А кога постигнали сте вие целта,

 ще гледат гордо майка и баща.

 С преплетени ръце и радост в сърцата,

 ще си

тръгнем ние от този свят

и ще ни е леко на душата.

 

Помагайте си, мили мои, тогаз

помагайте си, защото вие сте братя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...