22.03.2014 г., 21:34

За моето семейство

811 0 0

Сълзи по скулите се стичат

и мокрят моето лице.

От теб научих се аз да обичам

и стоплих моето сърце.

 

С тебе аз семейство свих,

а после и деца родих.

С труд и упоритост в сърцата,

отгледахме си ние децата.

 

Сега пораснали са те

и топлят моето сърце.

Вървете вие напред, деца,

градете своята съдба.

 

Борете се за хляба и водата,

с работа и упоритост в

душата.

А кога постигнали сте вие целта,

 ще гледат гордо майка и баща.

 С преплетени ръце и радост в сърцата,

 ще си

тръгнем ние от този свят

и ще ни е леко на душата.

 

Помагайте си, мили мои, тогаз

помагайте си, защото вие сте братя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...