19 mar 2017, 17:26

За молитвите има небе

  Poesía
649 6 14


Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп 
е невидима в грижа.

 

Единакът прилича на вълк,
но се плаши от обич.
И Голгота е мъничък хълм,
но достига до облак.

 

За молитвите има небе,
но човекът не вярва.
Няма нужда от златно кубе,
а да сме благодарни.

 

Между хората Господ върви.
Кой е вече прогледнал?
Всяка рана от ближен кърви,
но след прошката – свети.

 

Цвета Иванова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах
  • Потрес!!!! Дори за мен - Тоталният Атеист - това е нещо , пред което се прекланям!!!
  • Мноого мъдро! Поезия на макс!... ,Възхитена съм.
  • Много хубаво!
  • Дадох пет звезди, но интерпретирам "ближен" в тесния смисъл, тъй като съм съгласен с Гобленка, че не бива да се прекалява с прошката.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...