За молитвите има небе
Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк,
но се плаши от обич.
И Голгота е мъничък хълм,
но достига до облак.
За молитвите има небе,
но човекът не вярва.
Няма нужда от златно кубе,
а да сме благодарни.
Между хората Господ върви.
Кой е вече прогледнал?
Всяка рана от ближен кърви,
но след прошката – свети.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
