За моята България
Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога,
земя от благодат и светлина.
С богатствата, изсипани от Рога,
ти би била витрина на света.
О, ти цъфтиш в ливади и полета...
Ти си земя за всички семена!
Красива си с дъгите и небето,
примамвала си много племена...
Макар и надарена от Небето,
едва стоиш, на своите крака.
Народът ти живее, най-проклето,
каква е тая никаква съдба?!
Аз знам, че имаш хора завистливи...
В това аз виждам твоята беда!
От там и багрите ти стават сиви,
и твойто жалко име във света!
Тук всеки иска да ни ръководи,
и всеки да е - пъпът на света.
А пък това до никъде не води...
Забиваме си ножа във гърба!
С това си обяснявам нашто робство!
Та ние безнадеждно се делим...
Трепериме за своето удобство
и затова по рачешки вървим!
На думата си никак не държиме...
По криви пътища дори вървим.
И не зачитаме ни чест, ни име...
И твърдо на ината си стоим!
От дребно българските ни раздори
са идвали бедите ни до днес.
Кога таз страница ще си затворим
и по-натам ще заживеем с чест?!
Не са ни нужни съдбоносни грешки!
Бедите ни са идвали от там...
Ний просто не общуваме човешки
и от това все ставаме за срам!
А иначе ний сме способни хора
и даваме на другите акъл...
И все прескачаме на другите във двора,
защото нравът ни е зъл!
Но имаме и нещо благородно!
Не сме съвсем негодни подлеци.
Минаваме през трудности свободно,
и някои ни смятат за творци!
Народът ни и нашата родина
от нас самите се покриват с кал...
От този зъл етап дали ще минем
и ще дочакаме по-хубав хал!
Така че винаги стоим на кръстопътя!
И чакаме да влезнем във света!
Но като агнето водата мътим
пред глутницата вълча на света...
17.08.2012 г. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз искам да се включа на тема,"предъвкване на една тема" по различни начини.Аз съм от привържениците на този способ.На мен ми прави удоволствие, "да пренапиша" по друг начин дадено стихотворение, особенно когато това стане след по-дълъг период от време...Мисля, че по този начин нещата по-добре се виждат и могат да се отразят по-добре,особено, ако се появят нови идеи и нови образи.
-
Защо не спорите със мен, а със Белла? Тя е изказала само мнението си, както и Вие!
-
"И все прескачаме на другите във двора,
защото нравът ни е зъл!"
Да се прави извод в литературна творба, че бедите на българите се дължат на злия им нрав, че те са подлеци, но все пак - не са "съвсем негодни подлеци", не е ли наивно?! В никакъв случай не мога да приема и разсъжденията на Белла. -
Госпожа,Еia, опитвам се да Ви разбера, но не мога. Къде е наивитета в посочените от вас стихове, не мисля, че мога да го намеря?!Дразните се от римите ми-добре, съгласен съм, но искам да Ви кажа, че те са ми последната грижа, при писането!
-
Цитираните по-долу стихове ми звучат наивно:
"Не са ни нужни съдбоносни грешки!
Бедите ни са идвали от там...
Ний просто не общуваме човешки
и от това все ставаме за срам!
А иначе ний сме способни хора
и даваме на другите акъл...
И все прескачаме на другите във двора,
защото нравът ни е зъл!
Но имаме и нещо благородно!
Не сме съвсем негодни подлеци."
А и не само те...
Освен това ме дразнят рими като "държиме - име", "вървим-стоим".
Тъй като темата ме вълнува, прочетох стихотворението с интерес.
Но това е само едно от мненията. Разбирате, че всички не могат да мислят като Белла. Поздравявам Ви за избора на тема! -
Ако това беше доклад,за състоянието на моята Родина бих приел забележката Ви,че трябва по-голяма "задълбоченост",
но моето стихотворение няма такива амбеции, аз разглеждам само някои страни, които на мен са направили впечатление и аз съм ги приел като важни в този момент за мен!
Моля изяснете се, какво не приемате и защо?! -
По-голяма задълбоченост не би навредила на стихотворението. Някои изводи за българския характер, направени в творбата, не бих могла да приема.
-
Ако съм честен трябва да кажа, че съм поласкан от хубавите думи, които сте ми написали!Благодаря Ви за тях!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
