18 ago 2012, 10:48

За моята България

  Poesía » Civil
1.6K 1 8

 

Ти никога не си била на завет
и все си духана от  ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...

Ти си земя, любимката на Бога,
земя от благодат и светлина.
С богатствата, изсипани от Рога,
ти би била витрина на света.

О, ти цъфтиш в ливади и полета...
Ти си земя за всички семена!
Красива си с дъгите и небето,
примамвала си много племена...

Макар и надарена от Небето,
едва стоиш, на своите крака.
Народът ти живее, най-проклето,
каква е тая никаква съдба?!

Аз знам, че имаш хора завистливи...
В това аз виждам твоята беда!
От там и багрите ти стават сиви,
и твойто жалко име във света!

Тук всеки иска да ни ръководи,
и всеки да е - пъпът на света.
А пък това до никъде не води...
Забиваме си ножа във гърба!

С това си обяснявам нашто робство!
Та ние безнадеждно се делим...
Трепериме за своето удобство
и затова по рачешки вървим!

На думата си никак не държиме...
По криви пътища дори вървим.
И не зачитаме ни чест,  ни име...
И твърдо на ината си  стоим!

От дребно българските ни раздори
са идвали бедите ни до днес.
Кога таз страница ще си затворим
и по-натам ще заживеем с чест?!

Не са ни нужни съдбоносни грешки!
Бедите ни са идвали от там...
Ний просто не общуваме човешки
и от това все ставаме за срам!

А иначе ний сме способни хора
и даваме на другите акъл...
И все прескачаме на другите във двора,
защото нравът ни е зъл!

Но имаме и нещо благородно!
Не сме съвсем негодни подлеци.
Минаваме през трудности свободно,
и някои ни смятат за творци!

Народът ни и нашата родина
 от нас самите се покриват с кал...
От този зъл етап дали ще минем
и ще дочакаме  по-хубав хал!

Така че винаги стоим на кръстопътя!
И чакаме да влезнем във света!
Но като агнето водата мътим
пред глутницата вълча на света...
17.08.2012 г. Драгойново



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз искам да се включа на тема,"предъвкване на една тема" по различни начини.Аз съм от привържениците на този способ.На мен ми прави удоволствие, "да пренапиша" по друг начин дадено стихотворение, особенно когато това стане след по-дълъг период от време...Мисля, че по този начин нещата по-добре се виждат и могат да се отразят по-добре,особено, ако се появят нови идеи и нови образи.
  • Защо не спорите със мен, а със Белла? Тя е изказала само мнението си, както и Вие!
  • "И все прескачаме на другите във двора,
    защото нравът ни е зъл!"
    Да се прави извод в литературна творба, че бедите на българите се дължат на злия им нрав, че те са подлеци, но все пак - не са "съвсем негодни подлеци", не е ли наивно?! В никакъв случай не мога да приема и разсъжденията на Белла.
  • Госпожа,Еia, опитвам се да Ви разбера, но не мога. Къде е наивитета в посочените от вас стихове, не мисля, че мога да го намеря?!Дразните се от римите ми-добре, съгласен съм, но искам да Ви кажа, че те са ми последната грижа, при писането!
  • Цитираните по-долу стихове ми звучат наивно:
    "Не са ни нужни съдбоносни грешки!
    Бедите ни са идвали от там...
    Ний просто не общуваме човешки
    и от това все ставаме за срам!

    А иначе ний сме способни хора
    и даваме на другите акъл...
    И все прескачаме на другите във двора,
    защото нравът ни е зъл!

    Но имаме и нещо благородно!
    Не сме съвсем негодни подлеци."
    А и не само те...
    Освен това ме дразнят рими като "държиме - име", "вървим-стоим".
    Тъй като темата ме вълнува, прочетох стихотворението с интерес.
    Но това е само едно от мненията. Разбирате, че всички не могат да мислят като Белла. Поздравявам Ви за избора на тема!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...