За моята България
Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога,
земя от благодат и светлина.
С богатствата, изсипани от Рога,
ти би била витрина на света.
О, ти цъфтиш в ливади и полета...
Ти си земя за всички семена!
Красива си с дъгите и небето,
примамвала си много племена...
Макар и надарена от Небето,
едва стоиш, на своите крака.
Народът ти живее, най-проклето,
каква е тая никаква съдба?!
Аз знам, че имаш хора завистливи...
В това аз виждам твоята беда!
От там и багрите ти стават сиви,
и твойто жалко име във света!
Тук всеки иска да ни ръководи,
и всеки да е - пъпът на света.
А пък това до никъде не води...
Забиваме си ножа във гърба!
С това си обяснявам нашто робство!
Та ние безнадеждно се делим...
Трепериме за своето удобство
и затова по рачешки вървим!
На думата си никак не държиме...
По криви пътища дори вървим.
И не зачитаме ни чест, ни име...
И твърдо на ината си стоим!
От дребно българските ни раздори
са идвали бедите ни до днес.
Кога таз страница ще си затворим
и по-натам ще заживеем с чест?!
Не са ни нужни съдбоносни грешки!
Бедите ни са идвали от там...
Ний просто не общуваме човешки
и от това все ставаме за срам!
А иначе ний сме способни хора
и даваме на другите акъл...
И все прескачаме на другите във двора,
защото нравът ни е зъл!
Но имаме и нещо благородно!
Не сме съвсем негодни подлеци.
Минаваме през трудности свободно,
и някои ни смятат за творци!
Народът ни и нашата родина
от нас самите се покриват с кал...
От този зъл етап дали ще минем
и ще дочакаме по-хубав хал!
Така че винаги стоим на кръстопътя!
И чакаме да влезнем във света!
Но като агнето водата мътим
пред глутницата вълча на света...
17.08.2012 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
