2 jul 2007, 22:51

За моята майчица Благородица

  Poesía
1.1K 0 9
                                                              
                                                              За моята майчица 
                                                                   Благородица 
                                                                    

                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Направи така, че мъничка да стана.

                                      Нежно мама в очите да погледна
                                      и отново в скута топъл да поседна.

                                      По детски ще и кажа - Мила мамо,
                                      колко много те обичам само!

                                      И още - майко, ти си светлината,
                                      в мрака пак блестиш като луната.

                                      Свята Благородица си ти за мене!
                                      Чувство за вина и болка стене.

                                      Прости ми, че пропуснах този шанс,
                                      а толкова любов аз исках да ти дам!
          
                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Моля те, молбата ми предай на мама.


            Благодаря на Мая Попова, че ми показа светлината, която майките излъчват.


                                  
                                                                

                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....