2.07.2007 г., 22:51

За моята майчица Благородица

1.1K 0 9
                                                              
                                                              За моята майчица 
                                                                   Благородица 
                                                                    

                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Направи така, че мъничка да стана.

                                      Нежно мама в очите да погледна
                                      и отново в скута топъл да поседна.

                                      По детски ще и кажа - Мила мамо,
                                      колко много те обичам само!

                                      И още - майко, ти си светлината,
                                      в мрака пак блестиш като луната.

                                      Свята Благородица си ти за мене!
                                      Чувство за вина и болка стене.

                                      Прости ми, че пропуснах този шанс,
                                      а толкова любов аз исках да ти дам!
          
                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Моля те, молбата ми предай на мама.


            Благодаря на Мая Попова, че ми показа светлината, която майките излъчват.


                                  
                                                                

                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...