2.07.2007 г., 22:51

За моята майчица Благородица

1.1K 0 9
                                                              
                                                              За моята майчица 
                                                                   Благородица 
                                                                    

                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Направи така, че мъничка да стана.

                                      Нежно мама в очите да погледна
                                      и отново в скута топъл да поседна.

                                      По детски ще и кажа - Мила мамо,
                                      колко много те обичам само!

                                      И още - майко, ти си светлината,
                                      в мрака пак блестиш като луната.

                                      Свята Благородица си ти за мене!
                                      Чувство за вина и болка стене.

                                      Прости ми, че пропуснах този шанс,
                                      а толкова любов аз исках да ти дам!
          
                                      Боже, удари небесната камбана!
                                      Моля те, молбата ми предай на мама.


            Благодаря на Мая Попова, че ми показа светлината, която майките излъчват.


                                  
                                                                

                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...