24 oct 2008, 9:00 2013-12-05T17:16:04+02:00

За мълчанието

Poesía » Versos blancos

896 2 2

Когато някой те удари

със шамар от безразличие

и най-чувствителната струна

във душата ти се скъса,

когато думите се блъскат

във стена от неизказаност

и премълчавани се давят във сълзи,

недей да обвиняваш себе си

за мъртвите сърца и

слепите oчи на другите.

А помисли - не е ли тяхното

презрително мълчание

отчаян вик на съжаление

към себе си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

myzi4ka (Вася Василева)

Невероятно...
Благодаря.

2011-05-11T22:05:26+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!

2008-10-24T18:48:06+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0