24 oct 2008, 9:00  

За мълчанието

898 2 2

Когато някой те удари

със шамар от безразличие

и най-чувствителната струна

във душата ти се скъса,

когато думите се блъскат

във стена от неизказаност

и премълчавани се давят във сълзи,

недей да обвиняваш себе си

за мъртвите сърца и

слепите oчи  на другите.

А помисли - не е ли тяхното

презрително мълчание

отчаян вик на съжаление

към  себе си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно...
    Благодаря.
  • Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...