24 oct 2008, 9:00
За мълчанието
Когато някой те удари
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат
във стена от неизказаност
и премълчавани се давят във сълзи,
недей да обвиняваш себе си
за мъртвите сърца и
слепите oчи на другите.
А помисли - не е ли тяхното
презрително мълчание
отчаян вик на съжаление
към себе си?
© Мария Вергова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря.