За мълчанието
Когато някой те удари
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат
във стена от неизказаност
и премълчавани се давят във сълзи,
недей да обвиняваш себе си
за мъртвите сърца и
слепите oчи на другите.
А помисли - не е ли тяхното
презрително мълчание
отчаян вик на съжаление
към себе си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
