24 окт. 2008 г., 09:00
За мълчанието
Когато някой те удари
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат
във стена от неизказаност
и премълчавани се давят във сълзи,
недей да обвиняваш себе си
за мъртвите сърца и
слепите oчи на другите.
А помисли - не е ли тяхното
презрително мълчание
отчаян вик на съжаление
към себе си?
© Мария Вергова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря.