Oct 24, 2008, 9:00 AM  

За мълчанието 

  Poetry » White poetry
607 2 2

Когато някой те удари

със шамар от безразличие

и най-чувствителната струна

във душата ти се скъса,

когато думите се блъскат

във стена от неизказаност

и премълчавани се давят във сълзи,

недей да обвиняваш себе си

за мъртвите сърца и

слепите oчи  на другите.

А помисли - не е ли тяхното

презрително мълчание

отчаян вик на съжаление

към  себе си?

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно...
    Благодаря.
  • Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!
Random works
: ??:??