Oct 24, 2008, 9:00 AM  

За мълчанието

901 2 2

Когато някой те удари

със шамар от безразличие

и най-чувствителната струна

във душата ти се скъса,

когато думите се блъскат

във стена от неизказаност

и премълчавани се давят във сълзи,

недей да обвиняваш себе си

за мъртвите сърца и

слепите oчи  на другите.

А помисли - не е ли тяхното

презрително мълчание

отчаян вик на съжаление

към  себе си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно...
    Благодаря.
  • Добър въпрос. Хубаво е да можем всеки път, когато се сблъскаме с подобна ситуация, да си го зададем. Но в повечето случаи, когато обича някого, човек търси вината преди всичко в самия себе си. Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...